Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Снимки и описание на едно пътуване през Атласките планини до пустинята Сахара
Автор: zlatko6666 Категория: Туризъм
Прочетен: 227141 Постинги: 7 Коментари: 29
Постинги в блога
 За да работите с bglog.net, регистрирайте се!

image

Върнете се към Пътешествия | Работно табло | Профил | Публикации

ЗА МЕН imageЗлатко Лесички ЕТИКЕТИ

всички ключови думи

МОИТЕ RSS    
Заглавие  
Псевдоним  
Псевдонимът е основна част от УРЛ-а на публикацията. Позволените символи са букви, цифри, "-" и "_". Ако не въведете псевдоним той ще бъде генериран автоматично.
 
     
   
Категория: Туризъм
Прочетен: 1707 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 05.12.2014 09:53
 Пътувахме  притихнали. Някакви странни вибрации се носеха в пространството. Температурата бързо се повишаваше. Далече в синьото небе се издигаха огромни черни облаци. Дърветата и храстите ни гледаха застрашително, а надвисналите над пътя сивокафяви каменни блокове се явяваха естествен декор на спускащия се към пустинята планински масив.   И изведнъж всичко наоколо потъмня. Вятарът се усили и от почернелите облаци като от огромна фуния започна да се изсипва фин пустинен пясък. Пътят загуби своите очертания, земята и небето се сляха в едно. Въпреки уплътненията на колата, пясъкът проникваше отвсякъде. Задушавахме се. Температурата на колата беше в червения участък. Спряхме. Поставихме кърпи на лицата си. Всичко се въртеше в някакъв неописуем хаос. А бяхме само на  20-30 км. от един от предпустинните градове- Тагунт. И сега си спомням този вечно покрит с пясъци град, известен със сбирката си от стари арабски ръкописи върху кожени листове ,написани със златни букви. Пясъчната буря /сироко/ продължаваше. Седяхме и мълчахме ужасени, а двадесетте изминали минути ни се сториха денонощие. После потеглихме маскирани отново по пътя, придобил широчината на козя пътека. Заедно с пясъка започнаха да прехвърчат и сиво-кафяви дъждовни капки, а настъпващият вечерен мрак се сля с бушуващата буря. Светлините на фаровете се губеха като в гъста мъгла. Колко ли пъти спирахме и потегляхме!... Така най- обширната пустинна област на земята се забавляваше с нас. image
Северна Африка - Мароко, Алжир, Тунис, Либия- колко ли българи като мен са почувствали диханието на Сахара, която е  част от всяка една от тези красиви страни. На площ от над 7 мил.кв.км. и население арабо-бербери се е разпростряло най-голямото  пясъчно море. През деня пясъците на Сахара се нагряват до 80 градуса, а през нощта се охлаждат до 10 градуса. Не липсват и планински масиви, какъвто е масивът Ахагар в алжирската й част с най-висок връх Тахат/3003 м./ с полета от застинала лава и конуси на изгаснали вулкани. Рядко падащите дъждове не дават възможност на реките да текат повече от няколко часа, а дъжд може да не пада няколко години И все пак има прекрасни оазиси, където водата се измъква от 100-150 - метрови кладенци. Постоянни обитатели на малките оазиси са номадските племена, чиито лица са набраздени от изсушаващите пустинни ветрове шерга и сироко. В пустинята Сахара се срещат хиени, чакали, змии, хамелеони, много насекоми и паякообразни, птици, около 60 вида бозайници и гризачи, приспособили се да живеят дълго време без вода. Растителността там, където може да се развива, е предимно от многогодишни сухоустойчиви растения. Корените им са огромни и често вегитират кратко време след падането на дъждовете. Опитах плодовете на кактусите - много семки, които не се ядат и вкус на пъпеш с ананас. В пясъците можеш да настъпиш и скорпион, чието убождане води до сигурна смърт. Най-удобно време за посещение на пустинята е ранна пролет или късна есен.Тогава температурите са сравнително поносими и рисковете по-малки. И никога не трябва да се забравя водата. Въпреки опасностите, които крие, пустинята винаги е привличала не само туристи, но и специалисти, работещи в Северна Африка. Двама от тях бяха открити мъртви, пили вода от резервоара на колата си, вода, смесена с антифриз. Жаждата под огнените слънчеви лъчи е непоносима. Имах възможност да посетя няколко пъти вечно движещата се пустиня. Първата ми среща беше през Атласките планини на Мароко, прелитах я над Алжир със самолет, наслаждавах се на величието й в Тунис, докосвах я по границите й с Алжир и Либия. Ако погледнете картата на Мароко, ще ви направи впечатление интересният маршрут, който избрахме. Тръгване от гр.Сафи, където и живеехме, град, известен с производството на красиви грънчарски изделия, после по брега на Атлантическия океан  на юг през гр. Ессауира до гр.Агадир, оттам на североизток през гр.Тарудант, високите Атласки планини, град Уарзазат, после по течението на най-голямата пресъхваща
image

 река Дра с дължина 1000 км., гр.Загора и последния гр.Тагунт. Панорамният  път до гр.Ессауира ни караше да тръпнем от възхищение, а корковите и кедрови гори  ни напомняха, че градът се слави с красиво изработени предмети от от корените на кедъра и туята, които в съчетание с бялото лимоново дърво добиват типичен ориенталски вид. Ессауира е град на дървото, среброто и кожите.Тесните каменни улички, преплетени една в друга и десетките магазинчета и работилнички в центъра на града неволно те задължават да купиш нещо. Понякога се питам колко ли време ще е необходимо и на нашите продавачи, за да постигнат съвършенството на арабския търговец? Той ти сваля цялата стока от рафтовете, поднася ти чаша кафе и на изпроводяк ти пожелава приятно пътуване, дори и да не си купил нищо от него. А гр.Ессауира/ Ас  Суайра/  е наистина красив и привличащ  хиляди туристи от цял свят. Малко след града, по пътя за Агадир , се виждат десетки маслинопреработващи "предприятия". Камила, със завързана на  очите  кърпа, обикаля цял ден, движейки огромно колело, което в съчетание с няколко допълнителни съоръжения превръща тонове маслини в зехтин. Първобитно, забавно, но необходимо.
image

Скъпата ел.енергия е лукс, а за арабина камилата е всичко: двигателят, вълната, месото , млякото. От курортния град Агадир, известен с десетките си хотели и красиви околности, поехме към гр.Тарудант, разположен в подножието на Висок Атлас.Малкото разстояние изминахме неусетно. Само многобройните пясъчни навявяния ни напомняха за наближаващата пустиня, а стотиците палмови  насъждения по течението на река Сус  ни подхранваха с едри и много сладки фурми. Трудно беше пътуването  през Aтласките планини от Тарудант до Уарзазат. Голите скали напомняха на типична лунна повърхност. В Уарзазат и сега работят
image
 българи- главно преподаватели, за които единственото хладно място е големият язовир, построен пак от българи и е недалеч от града. Непрекъснатите изкачвания и слизания  от Уарзазат до Загора те карат да се чувсваш прашинка в пространството. В гр.Загора пристигнахме вечерта.От далеч градът с нищо не напомня за своето съществуване. Липсват рекламите, осветлението, шумът. Само монотонните звуци от джамията срещу хотела, който бяхме избрали, ни напомняха, че вече сме пристигнали. Ниските едноитажни сгради/казби/, изработени от пясък и глина, създават впечатление за разрушени крепостни стени, а мизерното хотелче, в което пренощувахме, показваше, че броя на туристите в тази посока не е голям. Поради разрастване на пустинния туризъм, скоро е бил построен хотел "Реда " 4*, който по време на нашето посещение не съществуваше.
image
 Град Тагунт е само на 30 км. от Загора. Рано сутринта жителите му все още спяха между глинените му стени.Като по даден знак се разнесоха десетки ревове от "корабите на пустинята" -камилите, които предупреждаваха за поредното потегляне към вътрешността на Сахара. Това е единственият и най-сигурен
image

транспорт до оазисите, малки и недостъпни за всеки. Върху указателните знаци в Тагунт е нарисувана камила, а срещу нея е посочено населеното място и времето, за което се стига до него. Имаше от 5 до 55 дни. Излизането от градчето  към пустинята е доста трудно. На около 30 км. от града се намира оазис, до който води път, покрит с дребни камъни. Не срещнахме и не видяхме нито една кола, а пясъчните навявяния  ни създаваха допълнителни трудности. Термометърът показваше 55 градуса. Наближавахме оазиса, но новообразувала се пясъчна дюна върху пътя сложи край на по-нататъшното ни пътуване. Нямаше песъкорини. Слязохме. Ефектът от безмълвието на пустинята е феноменален. Имах чувството, че не съществувам. Потискащата неземна тишина сред  купища от пясък създава чувството за неизвестност и безвъзвратност. Има нещо свръхестествено, а ние
image

просто изгаряхме под парещите слънчеви лъчи. До оазиса не достигнахме, но направихме редица снимки, напълнихми по една торбичка фин пустинен пясък и потеглихме обратно. Предстоеше ни още едно изпитание- преминаване на Атласките планини в подножието на връх Тубкал/4165 м./  по посока Маракеш. Криволичещият път до Уарзазат уморява и най-опитните любители на пустинни изживявания. Преходът през Атласките планини е доста труден. Голите скали, липсата на каквато и да е растителност, неосигуреният път и дълбоките пропасти те карат да затваряш очи. А там, горе на върха, оранжевочервената луна, огромна по размери , ни караше още по-силно да тръпнем в  очакване на големия град Маракеш. Едно пътувани с много тръпки и изживявания, които не бих желал да повторя отново.
image

Ето и няколко клипа за пустинята Сахара.
       
Категория: Туризъм
Прочетен: 9423 Коментари: 3 Гласове: 9
Кралство Мароко е разположено в Северна Африка на площ от 446550 кв.км. и население над 34 милиона и е със столица Рабат/2 мил.ж./ . Официален език е арабски, но почти навсякъде се използва и френски. Парична единица -  марокански дирхам, пощенски код +212.Мароко граничи с Атлантическия океан,прохода Гибралтар, Средиземно море, Алжир , Мавритания и Западна Сахара.Мароко е конституционна монархия с крал Мохамед VІ, синът на предишния крал ХасанІІ,роден 1929,на трона от 1961 г. до 1999 г.Мохамед VІ е  роден на 21.VІІІ.1963 г. и е на власт  от 23 юли 1999 г. - доста добър политик, наследник на хилядолетните традиции на кралската фамилия.image-image Характерно за Мароко са пустинята Сахара- доходен бизнес за много мароканци,Атласките планини с най-висок връх Тубкал/4165 м./, с двата автономни испански града на африканска териториа - Сеута/77000 хил. ж./,разположен срещу Гибралтар и Мелиля/66000хил.ж./, разположена срещу Малага-царство за търговци и контрабандисти и разбира се гр.Агадир със своите прекрасни плажове.2006 г. кралството празнува  своята 50 годишна независимост.Най-голям град е Казабланка /около 4 мил.жители/,но доста интерестни и известни са градовете Маракеш,Фес, Танжер,Тетуан, Мекнес,Уарзазат,Сафи и др.В Рабат се намира мавзолеят на Мохамед V,последният султан и първият крал на Мароко след получаване на независимостта от Франция,дядото на сегашния крал .За изработване на мавзолея е използвано 14 т. злато, а конструкцията му  наистина е  внушителна.image- Столицата на Мароко -Рабат е чист и приветлив университетски град с много кафенета и ресторанти,където най-често се пие зелен ,пресно набран чай -нана и по-рядко кафе и се консумира кус-кус с агнешко месо или печени пилета.В Мароко не се продават замразени пилета. Обикновено те се обработват пред купувача и са готови за печене или готвене.Краката и главите на пилетата не се ядат и не се продават за разлика от България.Както всички арабски градове ,така и Рабат си има своята Медина -типично арабско творение с много малки магазинчета и сергии,където цените и качеството на стоките си подхождат, но са достъпни за всички.Медината е душата на града,но във всеки град  има нещо различно в това творение.image- Най-големите медини са в Казабланка,Фес  и Маракеш,където много често преобладява любимият цвят на арабите - синьо и където можете да намерите интересни произведения на арабската артизана. Най-голямото забавление на арабите, особено на жените, е телевизията и всеки има сателитна антена, прозорец към света. Кабелната телевизия почти не съществува и едва сега се правят неуспешни опити за въвеждането и.image- -Една от най-големите джамии в света е Хасан ІІ в Казабланка, където за построяването и се е взело част от Атлантическия океан. Доста красива и архитектурно издържана, тя привлича хиляди вярващи мюсюлмани. image- Горещините през лятото са много големи /40-45 градуса на сянка / и затова често ще видите облечени в червено продавачи на вода, накичени с  по десетина медни чаши и мех с вода. Туристите ги използват за атрактивни снимки. В Мароко е разрешен алкохолът, но рядко ще се види пиян арабин по улиците.  Има и барове, където можеш да се насладиш на арабски танци и красиви танцьорки.imageimage-  Мароко се слави и с изработката на красиви мебели, както в типично арабски стил, така и  най-модерни творения, които се купуват не само от мароканците, но и от европейци,  даже и от американци.image- Когато посетихме пещерата на Херкулес в гр.Танжер, ни разказахи, че той е бил затворен в тази пещера, но със свойта сила е пробил отвор и така се е образувала Африка. Близо до пещерата се намира и фарът, където Средиземно море се влива в Атлантически океан - среща на нежноста  и силата, за да настъпи спокойствието на морската повърхност.image- Танжер е европейски град, където вечер мароканците, работещи в Европа , демонстрират красотата на своите коли, а крайбрежният булевард е приятно място за разходки.image- Мароко се слави с качествени и евтини кожи и кожени изделия, чието боядисване  по древни методи, прави стабилност и устойчивост на цветовете. В Казабланка можете да намерите всичко, изработено от кожа /та нали това е търговският център на Африка/, но не забравяйте да се пазарите за цената, която понякога се удвоява, дори утроява. И двата най-голями града - Рабат и Каза, както я наричат съкратено, си имат своите модерни булеварди и сгради, паркове и градини, хотели и ресторанти.image- Перлата на мароканския туризъм си остава Агадир - град с многобройни хотели, дълга плажна ивица и вечно лято, а типичните марокански пазари, в които се стичат търговци от цяло Мароко, са  удоволствие за всички туристи. Хотелите предлагат много атракции и забавления.image- Палмите в Мароко са по улиците, покрай реките и океана, морето, в предпустинните области и техните плодове-фурмите са гордост за мароканците/сладки и едри/.image- На север се намиратдоста красиви и девствени средиземноморски кътчета, като град Мартил, курортното селище Кабо Негро, гр.Ал Хосейма, а ако искате да се насладите през зимата на сняг,то трябва да се посети гр.Ифран, с многобройните липи по улиците и климат, наподобяващ нашия. През лятото, когато температурата във Фес е 40 градуса, то в потъналия в зеленина и цветя Ифран, тя не надвишава 25 градуса.image- Градът на търговията Тетуан е винаги препълнен от туристи и търговци, а улиците му са обсипани със стоки от цял свят, но най- много от Испания. Цените са доста ниски, но човек трябва винаги да се пазари. Има и некоректни търговци, които във всеки чужденец виждат милионер и удвояват или утрояват цената. За туристите е интерестно да се видят и казбите по посока на пустинята Сахара и самата пустиня, и Атласките планини и какво ли не още. Мароко е една симфония от географски и исторически забележителности, която впечатлява всеки и аз въпреки, че живях 10 години в Мароко, бих желал отново и отново да се срещна с тази арабска мистерия.image

А ето и един 3 минутен клип  за Мароко.Кликни върху стрелката и гледай.
 В отговор на един коментар за Буарфра, качвам снимка и втори клип. Вижте ги!
image


Категория: Туризъм
Прочетен: 46311 Коментари: 14 Гласове: 1
Последна промяна: 25.10.2014 13:17
Географското разположение на Република Тунис е вариете от всички видове пейзажи-1300 км. плажна  средиземноморска ивица, красиви острови    / Джерба,   Керкена, Гарби, Куриат/, източни разклонения на Атласките планини, многочислени солени езера/себхи/, огромна и безмълвна пустинна област на Сахара.- image- Тунис е и по площ и по население колкото България, но е една от най-развитите страни  на Магреба. Климатът и се влияе както от Средиземно море, така и от пустинята Сахара. Средногодишната температура е около 24 градуса, като през зимата рядко спада до 10 градуса.image- -Едновременно африканска, арабска и средиземноморска, Тунис се явява земя за приятелски срещи, земя, където цивилизации от преди 3000 г. са оставили своите следи. Пътувануто ни до пустинята започнахме от гр. Габес, където живяхме 8 години, после до гр.Матмата, градовете Дуз и Кебили,  соленото езеро Шот Джерит, гр.Тозьор и от там през Гафса обратно до Габес.Това е южната част на Тунис, където диханието на пустинята се чуства по улиците, в двора, в хладилника. За пустинния пясък няма прегради. Единственото място, където можеш да се скриеш, е морето със своята безкрайна плажна ивица и вечно теглещите мрежата рибари. Габес е най-големият тунизийски оазис, осеян с нарови и портокалови дървета, важен индустриален център, отправна точка за туристи, пътуващи към пустинята. Криволичещият път до Матмата и пясъчните навявания винаги те държат под напрежение, а първите къщи, построени като пещери във възвишенията, те карат да се замислиш дълбоко. Лятото хладно, а зимата топло- това са предимствата на така изкопаните стаи.image-   Жителите на Матмата са предимно бербери, тихи и скромни хора, препитаващи се главно от туризма. Пътят от Матмата до гр.Кебили през соленото езеро е каменист, понякога губещ се в пясъците и често непроходим. Опасно е да бъдеш застигнат от пясъчна буря и да не можеш да продължиш нито напред, нито назад. Остава само да чакаш и ако не си подсигурен с вода и храна - горко ти. Най вкусните фурми по света се раждат в Кибили, но и най-смъртоносните скорпиони живеят там. Никой от местните жители не се учудва, ако някой скорпион прелети от отсрещната палма и се залепи за дрехите ти. Едновременно вълнуващо и страшно. Ето един от тези скорпиони, който пазя в къщи.image  Недалеч от Кибили, в сърцето на Сахара е и гр.Дуз, град, в който митът и действителността се преплитат помежду си, а организираните състезания с камили привличат туристи от цял свят. На насрещния бряг на езерото е гр.Тозьор, където са си дали среща всички пустинни ветрове и въпреки усилието им, все още не са го затрупали с пясък. Тук температурата през деня не спада под 40 градуса, а в зоологическата градина могат да се видят и закупят всички пустинни змии,  на някои от които ухапването пречинява моментална смърт. Даже се продава и змийска отрова - около 600$ за грам. Раят и екзотичната градина, построена в града, си  съперничат  по красота и разнообразие на цветовете, а залезите на слънцето са омайващи. Една нощ в Африка се запомня за цял живот.image-                                     Гафса е типичен представител на предпустинните градове,  в които не липсва нищо, но най- много се цени водата. Тук можеш да опиташ пенливото палмово вино "Легми", извлечено изпод кората на финикийската палма,  да дегустираш ароматичната тунизийска ракия "Бука", произведена от портокали и мандарини, или се насладиш на фините бели и червени вина от областта Громбалдия, но най-вече да изпиеш чаша кафе или чай.image   На връщане отново бяхме застигнати от пясъчна буря, която връхлетя изведнъж.-image-След преминаването и се настанихме в пустинен ресторант и опитахме печено агнешко на дървени въглища. Голяма вкуснотия. Тунизиците се славят и с традиционното си ястие" Кускус с агнешко месо", гарниран с букет от пресни зеленчуци. Пясъците на Сахара са непрекъснато в движение, но не и пречка за номадите, които тук се раждат, живеят и умират.imageimage- Тунис е туристическа страна със стотици хотели, безкрайни плажове и много исторически места. Най-известни градове по брега на Средиземно море са: Набьол, Хамамет, Сус, Сфакс, Габес, Хум Сук на остров Джерба. И всеки град си има Медина- най-ориенталската част на арабския свят,   криволичещи улици  с препълнени магазини с медни гравюри, стотици стъкалца с различни парафюми, златни и сребърни бижута.imageimage -  Сус е един от най-голямите градове на Тунис, събрал красотите на целия арабски свят, едновременно древен и съвременен, отлично място за почивка, а недалеч е Ел Кантауи - пристанище за развлекателен туризъм по море, което може да поеме около 340 кораба.- image- Това са Сус и Ел Кантауиimage- И от всеки град можеш да се запътиш към пустинята, а вечер да се раз-ходиш по брега на Средиземно море и  подишаш аромата на  жасмин и портокалов цвят, примесен с аромата на Сахара. А ако имаш късмет можеш да присъствуваш и на сватба, но тук мъжете и жените празнуват разделени, а булката седи като за изложба, както е показано на снимката. По-долу са показани също и снимки от Хамамет и гр.Ел Джем с колизеума. Ето и един линк за Тунис: http://www.youtube.com/watch?v=pcLrLK4JjSk .imageimageimageimage

image

По-долу можете да видите един видео клип за тунизийската част на пустинята Сахара. Приятно гледане.
Категория: Туризъм
Прочетен: 32358 Коментари: 4 Гласове: 1
Последна промяна: 25.10.2014 14:31
imageАрабите в Алжир наричат Сахара "Бахар бела  ма", което означава море без вода, свързано с нещо романтично, загадъчно и неизследвано, което пази ревниво многобройните си тайни. Защо тези някога цветущи райони са се превърнали в пясъци, негодни за живот, дали това не е потъналата Атлантида, защо завоеватели и пътешественици, изследователи и авантюристи, преодолявайки огромни трудности, са рискували живота си, за да отидат в Сахара? С цената на всичко човекът е искал да стъпи още един път по пътищата на древните кервани. Движещите се дюни засипвали тези пътища, унищожавайки всичко живо. В някои особено горещи райони на пустинята човекът, лишен от вода, умира след няколко часа, погребан от природата под  движещите се дюни. Пътуваниятя на юг през летните месеци без особена необходимост са забранени  поради голямата горещина и пясъчните бури. Без камилите Сахара не съществува.След като камилата изпие наведнъж 120 до 150 литра вода, може да се движи 6 дни непрекъснато, като изминава дневно по 60-70 км., а може и да не яде 7-8 дни.Тревата алфа напълно удовлетворява  глада и. Кожата на камилата  притежава около 20 различни оттенъка. Не случайно в арабската поезия камилата се сравнява с любимата жена. Според една поговорка"Камилата яде бодли, а носи злато."От нея се използва всичко, даже и урината в местната козметика. Ако посетите оазиса Бу Саада ще видите, че животът си тече нормално, въпреки горещините. На пазара  в  този оазис можете да си купите всичко: жито , ечемик, масло, овче сирене, дрехи, тъкани и килими от камилска вълна, стотици видове подправки, сякаш не си в пустинятя, а в рая на изобилието...И тук Атласките планини са естествена преграда срещу движещите се пясъци, реките са къси, неплавателни и често пресъхващи. Само една река-Шелиф,/дълга 700 км./, има постоянен отток през годината. Щраусите, лъвовете и газелите са били избити преди повече от 100 години, а съвременната фауна е представена от копитни животни- глигани, антилопи, елени и др. На всякъде са разпространени змиите /кобра, пепелянка, смок/. Понякога в Сахара падат толкова валежи, колкото в България за един ден. Въздухът е сух и лочти винаги се наблюдава обилна утринна роса........Отварям щорите на малкото хотелче, където ще спим, за да вдишам горещият вятър с аромат на Сахара.
Категория: Туризъм
Прочетен: 5756 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 26.10.2014 16:39
    imageimageimageimageimageimageimage                 imageimage imageimageimage

А ето и един почти 5 минутен клип за мароканската Сахара.
Категория: Туризъм
Прочетен: 9484 Коментари: 5 Гласове: 3
Последна промяна: 26.10.2014 16:54
Търсене

За този блог
Автор: zlatko6666
Категория: Туризъм
Прочетен: 227141
Постинги: 7
Коментари: 29
Гласове: 198
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031